Изберете страница

КНСБ подкрепи Международен фестивал „Кърнолски summer camp“

От 19 до 24 август в Слънчев бряг се провежда Международен фестивал „Кърнолски–summer camp“ под патронажа на председателя на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева.

Над 350 деца и младежи от пет държави имаха възможност да демонстрират своя талант през изминалите дни.

От години КНСБ подкрепя инициативи, насочени към развитието на талантливи деца. От 2018 г. КНСБ чрез БФ “Проф. д-р Желязко Христов” участва с награди в организираните от Арт център Кърнолски конкурси. Тази година КНСБ осигурява наградите Гран при за Международния конкурс.

Истинско предизвикателство бе за журито да оцени толкова талантливи деца, представили възхитителни, зареждащи с настроение и хубава музика изпълнения. Всичко това нямаше да се случи без перфектната организация на “Арт Център Кърнолски” и подкрепата на Конфедерация на независимите синдикати в България, Синдиката на българските учители, Национален Фонд Култура и Община Бургас.

Официалното награждаване и Галаконцерт на Международния конкурс се проведоха на 22 август в Летния театър в Бургас. Три награди Гран при бяха връчени от Рени Джагалова, секретар на БФ “Желязко Христов” и зам.-председател на ЦКК на КНСБ. Те бяха за вокална група WILD, Полша, Фолклорен танцов ансамбъл Северняци, гр. Монтана и Хор Нуша – гр. София

Звездното жури бе в състав доцент Етиен Леви, певец и музикален педагог на някой от най-успешните реалити формати в България, проф. Велимир Велев, режисьор, актьор, сценограф, педагог, Христина Ботвиновска от Швейцария – жури в много международни конкурси, Александър Палац – композитор и музикален продуцент на национална полска телевизия, Кристина Матеева – изпълнителен продуцент Българска национална телевизия, Цветанка Гергинова – учител и хореограф, Руми Иванова  – основател и главен вокален педагог на Арт Войс Център – Пловдив, Роми Драгнева – музикален педагог и продуцент в БНТ, Марина Змеева – балерина,преподавател, хореограф, Нели Андреева – фолклорната певица с вълшебен глас, Димитър Гинoв – ръководител на детски фолклорен танцов ансамбъл, Ирина Гнепа, Украйна – ръководител на Образцовый хореографический ансамбль «Хустяночка», Карлыгаш Абдикаримова, Казахстан– арт директор на международен конкурс на детското твотчество Бозтургай. Специален гост бе Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

На награждаването присъстваха и лидерът на СБУ Янка Такева, националният секретар на КНСБ Юлия Симеонова и областният координатор на конфедерацията в Бургас Мая Сариева.

 

 

Регионалните съвети на КНСБ във Варна и Видин обновиха обществени пространства

Регионалният съвет на КНСБ във Варна започна кампания за реновиране на места за отдих и пикник във Варненска област. Екипът на Регионалния съвет вече освежи кътове за отдих в Курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“, гр.Варна.

В Зелената кампания на конфедерацията се включи и Регионалният съвет на КНСБ във Видин. Заедно с членове на младежката организация към РС екипът боядиса и обнови площадка на междублоково пространство в жк. „Гео Милев“. Предстои облагородяване и на други обществени пространства в града.

Инициативата е част от Зелената кампания на КНСБ, която стартира в чест на 30-годишнината на синдиката през 2020 г. По нея до момента през миналата есен и пролетта на тази година в цялата страна бяха засадени над 70 хил. дръвчета от структурите на КНСБ и синдикални членове. Обновени бяха обществени пространства в Монтана, Шумен, Враца, Разград.

Пламен Димитров бе избран за титулярен член на Управителния съвет на МОТ

На 109-та сесия на Международната конференция на труда Пламен Димитров бе избран за титулярен член на Управителния съвет на Международната организация на труда от групата на работниците. Президентът на КНСБ е първият българин избран на тази престижна позиция в лично качество.

Управителният съвет на Международната организация на труда е изпълнителният орган на Организацията, който се избира веднъж на три години като изборът е трипартитен – представители на държавите, на работниците и на работодателите. УС заседава три пъти в годината и взема решения относно политиката на МОТ, определя дневния ред на Международната конференция на труда, приема програмата и бюджета на Организацията преди представянето им на Конференцията и избира Генералния директор.

След 1995 г. УС на МОТ се състои от 56 титулярни членове. 28 са представители на държавите, по 14 са представителите на работниците и на работодателите. От 28-те членове – представители на държавите, 10 са членове на УС по право. Това са представители на държавите с най-голяма индустриална тежест в света. Останалите 28 членове на УС от групите на работниците и работодателите се избират в лично качество, като разпределението е на географски принцип, между 4 географски региона – Азия, Африка, Европа и Америка.  От 14-те титулярни членове на УС от групата на работниците само 4 са от Европа.

През 2014 г. Пламен Димитров бе избран за Заместник-член в Управителния Съвет на Международната организация на труда и запазва тази позиция в два поредни мандата.

Президентът на КНСБ е заместник-председател и Главен преговарящ от страна на групата на работниците в Комитета за Младежка заетост в рамките на 101 сесия на МКТ (2012 г.), Комитета за преход от неформална към формална икономика в рамките на 103-та и 104-та сесия на МКТ за приемане на Препоръка №204 и Комитета по социален диалог в 107 сесия на МКТ (2018 г.).

Вицепрезидент е на юбилейната 108-ма сесия на Международната конференция на труда през 2019 г.

В рамките на 109-та сесия на Международната конференция на труда, тази година, е избран за Заместник-председател на Група „Работници“, както и за Заместник-председател на Комитета по Неравенствата в света на труда и Главен преговарящ от страна на групата на работниците по тази тема.

https://www.ilo.org/ilc/ILCSessions/109/reports/provisional-records/WCMS_804270/lang–en/index.htm

Пламен Димитров на 109-ата сесия на Международната конференция на труда: Време е за нов социален договор, насочен към човека

Пламен Димитров на 109-ата сесия на Международната конференция на труда: Време е за нов социален договор, насочен към човека

Изказване на президента на КНСБ Пламен Димитров в пленарното заседание на 109-ата сесия на Международната конференция на труда от името на българските работници: 

 

Време е за нов социален договор, който трябва да бъде насочен към човека и да гарантира справедливост, основана на правата. Той трябва да включва минимален размер на: 1) универсална гаранция за труд за всички работници, 2) достойни работни места, 3) минимална работна заплата, 4) колективно договаряне, 5) социална защита като универсално право, 6) борба с неравенствата, 7) справедливо данъчно облагане за работниците, 8) безопасни и здравословни условия на труд и 9) възходящо сближаване на доходите.

Трябва да продължим всички социални и икономически мерки в подкрепа на работeщите и бизнеса в България. По този начин бързо ще постигнем приобщаващо възстановяване на икономиката.

Превръщането на безопасните и здравословни условия на труд в едно от основните трудови права би подобрило прилагането на международните стандарти за безопасност на труда и би спомогнало за спазването на правата, заложени в конвенциите.

В момента тежестта от мерките предприети срещу пандемията е легнала върху плещите на младите хора. Това би била една от най-опасните социални патологии произтичащи от COVID-19. Ролята на гаранцията за младежта като инструмент за възстановяване на ЕС и прилагането на ЕССП ще бъде много важна.

По отношение на неравенствата, устойчивата дългосрочна тенденция за увеличаване на богатството в световен мащаб повдига въпроса за справедливото му разпределение между различните групи в обществото. Според годишния доклад на Oxfam (2020 г.) се очаква 500 милиона души да изпаднат в крайна бедност в резултат на тази пандемия, но неравенствата в България бяха изключително високи още преди кризата. България е единствената държава в ЕС, която регистрира коефициент на Джини над 40%.

Осигуряването на свобода на сдружаване и укрепване на колективното договаряне на секторно равнище ще намали неравенствата. Стремежът към справедливо данъчно облагане е подходящ инструмент за тази цел, особено след изявлението, направено от страните от Г-7. В България настояваме за промяна в данъчната система и предлагаме въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Ние настояваме за намаляване на ставката на основния косвен данък и увеличаване на корпоративния данък. По този начин ще увеличим дела на преките данъци в бюджета и ще намалим дела на косвените, за да постигнем по-голяма данъчна справедливост.

Въздействието на COVID-19 разкри критичните последици от липсата на достъп до социална защита. За съжаление, повече от половината от работещите по света (53%) нямат достъп до каквато и да е форма на социална защита, а по-малко от една трета (31%) имат всеобхватна социална защита в съответствие с международните трудови стандарти.

Системата за социална защита следва да бъде развита като основно човешко право, гарантиращо достоен живот. Това е основната отговорност на правителството.

В тази връзка, в България ние искаме:

  1. Да се увеличи финансирането на разходите за социална защита поне до 20% от БВП до 2025 г .;
  2. Пенсионната система да осигури заместващ доход от най-малко 75-80%, като 60-65% трябва да бъдат гарантирани от разходопокривния стълб на пенсионната система, а 15-20% от капиталовия стълб;
  3. Защитата от безработица трябва да предоставя обезщетения за всички, покривайки поне 60% от пропуснатите доходи за всички работещи, самонаети, домашни работници, свободни професии и „цифрови“ работници.

И накрая, временните мерки по време на пандемията трябва да се превърнат в дългосрочни ангажименти за финансово сигурни, адекватни и всеобхватни системи за универсална социална защита, основани на закона и международните норми.

Запис от изказването можете да видите тук:

ЕКП: В половината страни в ЕС има дискриминация по отношение на минималната заплата

Работници в половината от държавите-членки на ЕС са лишени от законоустановената минимална заплата заради тяхната възраст, професия или защото са с увреждания, показва оповестено днес изследване на Европейската конфедерация на труда.

Най-често работниците получават под минималната заплата заради възрастова дискриминация. Проучването е показало, че в 9 държави се приспада до 70% от реалната ставка за лица под 21 години.

В други страни пък има дискриминация срещу сезонни работници, работещите от дома, моряци или трудещи се хора с увреждания. Такъв е случаят в Португалия, например, където хората с увреждания могат да получават само половината от законоустановената минимална заплата.

Под установената минимална заплата за страната получават младежите в Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия, Румъния. В Кипър, Франция, Германия, Гърция, Унгария има дискриминация спрямо домашните работници, в Малта спрямо моряците.

Констатациите на ЕКП се основават на заключенията от проверки на Съвета на Европа за нарушения на правото на справедливо възнаграждение и оценката на въздействие на ЕК по предложената от нея директива за адекватните минимални заплати.

Документът на Комисията гласи, че вместо да улеснят достъпа до пазара на труда, вариациите на законоустановената минимална заплата „могат да изострят съществуващите неравенства за уязвимите групи работници“.

ЕКП настоява да се въведе забрана за изключения от законоустановените минимални работни заплати, включително да има ставки под минималните, които според Съвета на Европа в различни случаи нарушават стандартите за правата на човека.

Зам.- генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: „Фундаменталната концепция за минимална заплата се подкопава в цяла Европа чрез вратички в закона, които позволяват на големите предприятия да третират младите хора, жените и работниците мигранти като евтина работна ръка. Вместо да помогнат на най-уязвимите в обществото да започнат работа, тези изключвания от законоустановената защита на минималната заплата помагат за поддържането на бедността. Тези работници вършат една и съща работа, плащат еднакви данъци, храната и наемът им струват еднакво, така че няма основание да им плащат по-малко“.