Зелената сделка е уникален шанс за България
Интервю с Валентина Всильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ) към КНСБ
България е пример за биологично разнообразие и възможности за различни селскостопански производства. За нас Зелената сделка е уникален шанс, имаме възможност да бъдем първенци в зелената трансформация, в опазване на природата и биологичното разнообразие.
Националната генбанка в Садово поддържа над 60 000 образци, от които 43 147 при условията за дългосрочно съхранение. Базовата колекция е представена от 33 семейства, 150 рода и 600 растителни вида. В условия на кризи и катаклизми, това е спасение за нас и за света като цяло, за да се възстанови биологичното разнообразие, коментира Васильонова. Целта на генбанката е да запази богатото биоразнообразие под формата на семенен материал за идните поколения, който да бъде използван в селекцията с оглед променящите се климатични условия, все по-видими в последните години.
По думите на синдикалиста трябва да пазим селскостопанското многообразие, което имаме, защото то е реална възможност за развиване на силна икономика, на социално справедливо и обезпечено общество. Васильонова смята, че социалният компонент е много важен, нужни са инвестиции в образованието , за да обезпечим напредничав селскостопански модел. По природни дадености България е съпоставима с Италия, Австрия и дори Швейцария. Можем да ползваме техни добри модели, както и сериозният потенциал на българската селскостопанска наука, за да изведем този сектор на водещи позиции, допълни тя.
„Много е важно да има свързаност между голямата политика, която се прави на европейско ниво с националната политика и политиката по места. В центъра на местната икономика трябва да бъдат поставени работещите земеделски структури. Доводът е, че там, където има работеща земеделска структура в селските райони – кооперация, земеделски производител или кооператив, се формират общности и се върти икономиката. Земеделските производители поддържат селото живо: инфраструктура, детска градина, училище, читалище, посочи Валентина Васильонова. По думите ѝ необходимо е да има преработващо предприятие, суровинно обезпечаване, добър маркетинг и ПР на ниво кметство, широколентов интернет.
Българските градинари са изнасяли ноу-хау, имаме уникален научен потенциал
В България по-голямата част от общините са селски, но едва 27 процента от населението живее в селски райони. Според Васильонова всичко това е продиктувано от естествени процеси, но и немалко грешки в икономическата и социалната политика на страната ни през последните години.
България е била страна, която не е изпитвала необходимост да внася селскостопанска продукция, а по-скоро обратното – със сериозно импортно значение , с пазари, износ на ноу- хау, посочи синдикалистът. Тя припомни, че българските градинари са поставили началото на градинарството в Унгария, в Австрия, Словакия и Чехия. „Кой прави напояването в Израел и в Северна Африка – български хидроинженери, специалисти“, допълни тя.
Имаме уникален научен потенциал – страната ни има Селскостопанска академия, селскостопанска наука на вече 140 години, което означава, че малко след създаването на модерната българска държава след Освобождението, политиката на държавата е била да осигури продоволствената сигурност на страната, да развива адекватно и иновативно селско стопанство.
По думите на Валентина Васильонова 24 -те института на академията не са избрани произволно, а са направени целево, съобразено със спецификите на районите. Институтът по памука е в Чирпан, защото там климатично природните ресурси благоприятстват производството на памук. България е била една от сериозните производителки на памук, допълни синдикалистът.
Десет години разработка са нужни за селектиране на една линия пшеница, някои от българските сортове са защитени в Турция
Институтът по царевицата е в Кнежа, а в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са селектирани върховите сортове, едни от най-добрите устойчиви сортове пшеница, селектирани за този регион – студоустойчиви, устойчиви на суша. Този институт работи във връзка с Института по пшеница и зърнени култури в Анадолския регион (Турция), който също е един от върховите региони за производство на пшеница и хлебно зърно. В турския списък на защитени сортове има четири сорта, които са български, те не трябва да бъдат изгубвани, допълни Васильонова.
Според нея индустриализацията, откъсването на хората от земята, концентрирането на основните производствени структури в по-големите районни градове, както и тежката демографска картина доведоха до намаляване на населението в селските райони.
До 80-те години на миналия век все още имахме селско стопанство, което беше поставено на научна и промишлена основа. Високите постижения на науката, която беше целево насочена за поддържане на сортовото и видовото разнообразие, съобразено с българските географски специфики, биваха вкарвани в практиката, допълни Васильонова.
Според синдикалиста селското стопанство претърпява една от най-пагубните реформи – поземлената реформа, която разруши връзки, структури между пазари, иновации, производствени структури. „Върната бе земята на хора, които се бяха отчуждили от нея и не знаеха какво да я правят. Малцина са готови да бъдат предприемачи, много се опитаха, но не успяха, това доведе до катастрофа в задоволяване на пазарните потребности“, посочи Васильонова. По думите ѝ, ако системата, която априори е инерционна, до 2000 година успяваше да осигурява продоволствената сигурност, сега все повече и повече се вижда внос на хранителни стоки от първа необходимост, които традиционно са били произвеждани в България.
В момента 80 процента от стоките – плодове, зеленчуци, месни продукти, са внос. Всички виждаме откъде са морковите, зелето, за ягодите да не говорим, допълни тя.
Попитана дали е възможно спецификата на българските сортове да е такава, че вносните да ги изместват, тя каза, че в никакъв случай не е така. В селскостопанската наука работят хора с изключителна отдаденост. „Аз съм живяла с проблемите на селското стопанство, целият трудов път на баща ми е отдаден на селското стопанство – той е завършил първото земеделско училище „ Образцов Чифлик“ , създадено от Мидхат Паша. Татко беше е от онова поколение селекционери-агрономи, възстановявали българското земеделие през 50-те години“, допълни Валентина Васильонова.
По думите ѝ, за да се селектира една линия пшеница, устойчива на промените на климата, са необходими поне десет години разработки, кръстосване и т.н , а нашите учени работят с отдаденост.
Родопското късорого говедо е селектирана порода от български учени, която дава мляко, уникално по вкусови качества
По същия начин се разработват и генетични линии животни в животновъдството. Освен за зърнени култури, имаме и институти, целево насочени към животновъдството. Къде е селектирано Родопското късорого говедо – в българската опитна станция в Смолян, посочи експертът.
Тя допълни, че Родопското говедо е малко на ръст, пригодимо да се катери по скатове, непретенциозно към пашата, качва се през лятото високо в планината, зимата слиза долу по ниското, за да може да оцелее и през цялото това време дава неповторимото като вкус родопско мляко. От него в комплекса „Млечен дом“ в с. Смилян, благодарение на технолога от предишната Сердика, с подкрепата на швейцарския проект за насърчаване на разнообразието, е създадена мандра, която произвежда уникални продукти.
Мандрата „Родопа милк“ е създадена през 1993 г. с основна дейност млекопреработка и през годините става известна с голямото разнообразие на екологично-чистите млечни продукти, произвеждани по стари български, италиански, швейцарски и холандски рецепти. В началото се произвеждат традиционни български млечни продукти, а по-късно, след обучение на технолозите в Швейцария, започва производството на сирена от швейцарски и холандски тип.
Родопското мляко, добито високо в планината по поречието на река Горна Арда, е едно от най-вкусните в света млека, защото там биоразнобразието на билки е огромно, едно от най-богатите в света. Според собствениците, хубаво сирене не може да се получи от мляко, издоено от хранено със силаж животно. Кравите трябва да са пасли по тучните родопски пасища, а през зимата да са хранени само с фураж и сено. Млякото е важно и за кашкавала – за да стане жълт на цвят, стегнат и с богат млечен вкус, важен е разнообразният състав на тревата, която кравите са пасли.
Такива породи като родопското говедо, което дава уникално мляко, стават все по-ценни и необходими. Те са и политически приоритет в обсега на голямата общоселскостопанска политика, стратегията „От фермата до вилицата“, стратегията за биоразнообразието, посочи Валентина Васильонова. „Защо млякото на Родопското говедо е най-вкусно – защото там е най-голямото многообразие на билки, в световен мащаб в Родопите имаме едно от най-голямото разнообразие на биологични видове“, допълни експертът.
Според нея тези продукти вече са марка по света, благодарение на усилията на хора като „сърцатото момче“ Георги Събев, който беше заместник-земеделски министър. Неговата кариера започва преди десетина години в европарламента и една от каузите му е да се утвърждават местните сортове и местните марки, допълни Васильонова.
България вече работи за утвърждаване на местни марки, свързват се историческите особености с продуктите
Според нея България вече работи за утвърждаване на местни марки продукти, на свои традиционни продукти в чужбина. Така, както Италия продава себе си като гурме дестинация – от една страна е историческият туризъм, от другата – гурме дестинацията, винен туризъм и алтернативен туризъм, така и България започва да го прави. „Ние, като граждани, сме скъсали по някакъв начин връзката си със земята, но се интересуваме все още, особено предвид климатичните промени, да се докоснем до автентичното производство. Всичкото това е ПР – кампания – известната тосканска шунка, която отлежава в мраморни гранитни контейнери, които са от мрамора на доломитите, а от тях Микеланджело е правел своите прословути световноизвестни шедьоври, това е добра практика. Такъв тип добри практики в България почват да се появяват – свързване на историческите особености и богатство с продуктите, като всичко това предполага знание и целенасочено рекламиране“, допълни експертът.
Според нея тези кампании да се избират местните продукти трябва да се водят и на национално ниво.
Васильонова посочи, че в битието ни на градски хора ние се задоволяваме основно от големите вериги, а трябва да „целуваме ръцете“ на тези, които са избрали да останат да живеят и работят в селските райони, да се грижат за животни. В момента приятелите ми на село, които не са големи земевладелци, но работят това през всичките последни 20-30 години, казват, че цената на торовете се качи четири пъти, което сериозно ги затруднява, каза експертът и допълни, че от една страна – това не е лошо, създават се условия за навлизане на биоземеделието.
Биотехнологиите в България вече имат подготвени алтернативи на тежките химически торове
Биотехнологиите имат подготвени алтернативи на тежките химически торове, препарати и т.н , каза експертът. Васильонова посочи, че първото ѝ образование е на инженер – химик, готвила се е да живее с химията. „Но, виждайки това, което оставяме след себе си, като замърсяване, пластмаса , отпадъци от тежката индустрия, мога да кажа, че ако 80-те – 90-те години бяха годините на нефтопреработването, на тежката химия, сега е моментът на трансформацията на отпадъците във всичките им разновидности, биомасата, кръговата икономика и разработването на биотехнологиите“, заяви Валентина Васильонова.
Тя разказа, че един от големите институти, който поддържа сортово разнообразие за продукти от първа необходимост – домати, краставици, чушки, аспержи, броколи, е в Пловдив. Там има и друг тип алтернативни култури, които спокойно могат да заместят индустриално отглежданата соя, индустриално отглежданите домати и т.н. В този институт се разработват биопестициди или ноу-хау от типа как да си подредите градината, така че да не ви се налага да пръскате срещу колорадски бръмбар, а като си посадите лук до лехата с доматите или картофите, да имате възможност лехата с основната култура да бъде защитена, а в същото време да си отглеждате и лук. Те работят с други институти в Европа, разработват такъв тип заместители с цел да дадат повече пространство за биологичното земеделие.
По думите ѝ научните работници в института са изключително щастливи да дадат идеи на всеки фермер. Тази година са правили един много популярен проект. Те отглеждат сортове домати, сред тях и традиционните „Идеал“ и „Биволско сърце“. От института са изпратили семена на хора от цяла България, заявили желание. Те ще отгледат доматите, а след това ще върнат на научното звено следващата линия семена. Това е принос към научните разработки на института, защото е много важно как се напасва този сорт към различния климат- един е в Пловдив, друг – във Видин.
Биобазираното общество означава да имаш отношение към земята, към въздуха, към храната, но всичкото това минава през социалната компонента – тези неща да бъдат достъпни. Достъп до образование, здраве, работа, социална сигурност, заяви синдикалистът.
Българската икономика е една от най-нискокръговите и от това губим всички
По думите на Валентина Васильонова българската икономика е една от най-нискокръговите икономики. Ние изхвърляме много хранителни отпадъци. Това беше първата аларма към ЕС – за загубата на хранителни отпадъци в Европа, докато в останалата част от света има хора, които гладуват. Отговорът на ЕС е стратегията „От фермата до вилицата“ , за да се защити земята, водата и въздухът , но и да се намалят хранителните отпадъци. Те трябва да бъдат вкарани обратно като ресурс, те са ресурс и това е идеята на кръговата икономика, посочи експертът.
Тя обясни, че когато произвеждаме храна и после изхвърляме отпадъците от нея, имаме само едно ниво на добавена стойност. А там има вкаран труд, енергия, ресурси, цена на торове и т.н Фермерите получават много ниска цена за своя труд, допълни Васильонова. Синдикалистът припомни, че повечето наети в сектора са със заплати около минималната.
Ако средната работна заплата за страната за 2021 година е 1530 лв, то за отрасъл „Селско стопанство“ е 1113 лв, но това е средна работна заплата, повечето работят на минимална заплата. По-високоплатени са тези на ръководните постове, тези, които работят в публична администрация. Работниците масово са на минимална работна заплата, каза синдикалистът.
Как да оползотворим хранителни отпадъци и какво значи на практика кръгова икономика?
Тя обясни как можем да оползотворим хранителните отпадъци, които са червена биомаса. Това, което отпада при преработката на меса, на риби в индустриалните предприятия, често се влага в шротове, но не е с достатъчно висока добавена стойност. Ако това нещо се върне обратно в цикъл с биоразграждане, от него могат да бъдат направени хранителни вещества в животновъдството с високо съдържание на белтъчини, с което се намалява рискът от използване на антибиотици, посочи Валентина Васильонова.
В животновъдството големите проблеми са два – животните се лекуват с твърде много антибиотици, които често преминават през хранителната верига и стигат до хората, а другият е, че за тяхното изхранване се използват фуражи на основата на соя и царевица, които се транспортират от Южна Африка до Южна Америка, като, за да се отглежда там соя целево, се изсичат дъждовните гори, които държат баланс в природата. Това е глобален проблем. „Аз съм част от няколко глобални мрежи за опазване на природата и чисто синдикално, като гледаме тенденцията в животновъдството, става ясно, че при индустриалното животновъдство, което е в Полша, Германия, основното отглеждане на прасета става с фураж, който се пренася от другия край на света, което е огромен разход, а може изхранването да е с местни продукти“, допълни председателят на земеделската федерация на КНСБ Валентина Васильонова.
Затова трябва да се насърчава кръговата икономика и късата верига. „Защото в диаметър от 30 километра, аз, като консуматор, и вие – като фермер, можем така да засилим връзките си помежду си, че моите отпадъци да се върнат обратно във вашата инсталация за преработка на отпадъците, от която чрез биотехнология могат да се извадят основните съставки на тези продукти – белтъци, липиди, въглехидрати. Този протеин може да бъде даден на животните, без да е необходимо да им се дават антибиотици“, допълни експертът.
С този протеин могат да се правят хранителни добавки за хора със специфични потребности – с непоносимост към глутен, въглехидрати, за спортисти, на които са им необходими допълнителни протеини.
В нашето детство, за да отгледат добре прасетата, за да им дадат качествено хранене, им даваха цвик – отпадъкът от млякото, когато се подсирва сиренето, припомни Васильонова. По думите ѝ в момента суроватката е хитов продукт, с който се адресират хранителни потребности за възрастни хора с недостиг на калций, с недостиг на витамини. Вкарва се в добавки, в храни, в сладоледи. Има такъв пример на известно предприятие в Дания – гигант в индустрията.
С това биоразграждане в чревния тракт на животните и на хората се поддържа подходящ ензимен баланс и чревно здраве, а от него зависи всичко. За тези неща трябва да се говори, заяви синдикалистът.
Отделно – чисто екологично, финландците са доказали, че ако заменят отглеждането на овес или на ръж с една непретенциозна трева и я косят през определено време, използват я като зелена биомаса, те изваждат фуражи с много по-висока полезна и добавена стойност. Не изтощават и почвата, защото коренната система на тази трева я предпазва от ерозия, разказа Валентина Васильонова.
Според нея най-хубавото на селското стопанство и на заниманието с него е, че когато човек се потопи, той не може да разглежда едно, без да държи сметка за друго. Това е една балансирана и обвързана система, всеки, който се занимава с тази система, знае, че е като сензор – всяка една промяна на системата, рефлектира върху него. Трябва да следиш всичко да продължава да бъде балансирано, посочи Валентина Васильонова.
„Работещите хора в земеделието това правят – държат да има балансирана система и тази балансирана система в 21 век, когато всичко е на съвсем различно ниво, трябва да бъде управлявана, както с използване на много изкуствен интелект, с много технологии, така и с хора, които да бъдат социално и екологично чувствителни, граждански чувствителни, високообразовани и с визия за бъдещето“, заяви синдикалистът.
Васильонова посочи, че напоследък повече хора се обръщат към селото, като възможност за различен начин на живот. Да правят земеделие и да дадат възможност на децата си да растат в естествена природна среда. Има много български предприемачи, фермери, които изповядват този модел. Тя даде ии примери. В семейна ферма в село Индже войвода в Странджа за 10-15 години са направили страхотно нещо – гледат четири деца, имат пчели, лаборатория, местни фуражи за техните животни, магазин, в който продават продукти. Имат около 20 души персонал, нови модели за маркетинг, разказа Васильонова.
Фермата за коне на д-р Осман Куцев в с. Гьоврен е също друг вдъхновяващ пример, според експерта. Младият предприемач отглежда каракачански коне, занимава се и с екологично земеделие. Той е от род на животновъди и продължава тази традиция. Има кравеферма, стада от коне. По думите на Васильонова фермерът е разказал, че най-големият празник за селото е, когато свалят конете в града и прибират стадата. Селото е от 1200 души. Има две училища, детски градини и щастливи хора, горди с поминъка си.
Интересът към селскостопанските гимназии се завръща
Васильонова разказа, че вече се връща и интересът към професионалните гимназии, от синдиката правят кампания по такъв тип училища.
Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Гоце Делчев е изключително уникално средно професионално средище, разказа Васильонова. Тя е в топ листата за желаещи да учат там. Училището е с уникален STEM център. В кабинета по биология имат лаборатория по прецизно земеделие. В епруветка се поставят семената, като със софтуер се дозира подаването и светлината, отчита се растежът на семената. Тези деца имат собствена ферма, произвеждат продукти, работят в нея, имат малък онлайн магазин, от който хората си купуват продукти. Трендът се обръща. В края на март бяхме в Аграрния университет в Пловдив и обсъдихме колко важна е професията агроном, с колко много очаквания е натоварена в наши дни, посочи Васильонова.
„Аз винаги казвам на младежите, че ако учат селско стопанство, имат невероятна палитра от възможности за себереализация – да се справят с неблагоприятните климатични условия като градушките, в България се работи с висока техника в Изпълнителната агенция по градушките. Може да се работи там. Контролът по веригата от „От фермата до вилицата“ също е за такива специалисти. Можете да бъдете ветеринарни лекари, контролни специалисти, има огромна палитра от възможности за реализация, каза експертът.
Младежите могат да се включат и във високата наука в селскостопанската академия – да правят нови сортове, да ги изпитват, да произвеждат алтернативни култури, да ги промотират.
Ако си фермер с идеи, можеш да получиш сериозно европейско финансиране
Най-хубавото е, че освен Общата селскостопанска политика, Европа има още няколко ключови инструмента, които финансират ударно развитието на този сектор, каза Васильонова. Ако сте обикновен фермер, можете да направите чудеса със своята ферма, допълни специалистът. По думите ѝ „ Хоризонт Европа“ е европейската политика за насърчаване на иновациите, като едната мисия е мисия здрави почви , респективно селско стопанство и опазване на биоразнообразието. Насърчава се партньорство между бизнес и земеделски производители.
Ако ние се намерим и имаме идея, тази идея може да бъде подпомогната със сериозни средства, допълни експертът.
Зелената сделка е визионерски проект, а България има шанс да бъде първенец
Европа е вдъхновяваща, Зелената сделка е вдъхновение, визионерски проект, който трябва да бъде реализиран и до 2030 година трябва да има реален резултат върху земята, въздуха, заяви Валентина Васильонова. Според нея ние можем да бъдем първенци, защото имаме водещи учени, специалисти познавач, а еврокомисарят Мария Габриел отговаря за Хоризонт Европа, което първо е знак, а второ – шанс за България.
Имаме остра нужда от здравия предприемач земеделец, от социална инфраструктура – пътища, широколентов интернет, читалище, училище, детска градина, социалният живот – нещо да ти се случва, да се разнообразяваш Диверсификацията, за която често говорим днес, се случва, когато хората са заедно , заяви Васильонова.
Необходимо е да имаме ясна визия какво българско земеделие искаме да имаме след пет, десет, 20 години. Трябва да има местна икономика – здрава, с грижа за земята, защото със земя не можеш да се занимаваш, ако не знаеш да я обичаш, посочи Валентина Васильонова.
Източник: БТА, https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/268073-zelenata-sdelka-e-unikalen-shans-za-balgariya-spored-sindikalist
