Пакетът „Fit for 55“ – какви предизвикателства ни очакват заради Зелената сделка?

Европейската зелена сделка, представена в съобщението (COM(2019)640) от 11 декември 2019 г., определя подробна визия за: превръщането на Европа в първия климатично-неутрален континент до 2050 г., опазване на биоразнообразието, установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването, докато успоредно с това се повишава конкурентоспособността на европейската индустрия и се осигурява справедлив преход за засегнатите региони и работници. С обявяването на Европейската зелена сделка, председателят на Комисията – Урсула фон дер Лайен – обеща да представи всеобхватен, отговорен план за увеличаване на целта на Европейския съюз за намаляване на емисиите за 2030 г.

В своето обръщение за състоянието на Съюза от 17 септември 2020 г., фон дер Лайен предложи целта за намаляване на емисиите да бъде определена на 55 %, заедно с преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката. Комисията прие съобщението „Ускоряване на амбицията за климата на Европа до 2030 г. – инвестиране в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите хора“ (известно като Целевия план на ЕС за климата за 2030 г.) в същия ден. Документът включва актуализирана цел за намаляване на емисиите за 2030 г. от  40 % на нетни 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. Съобщението се основава на обширна оценка на въздействието и обществена консултация през пролетта на 2020 г. Анализът заключава, че настоящата рамка на политиката е недостатъчна. Без промени в настоящата политическа рамка и законодателство, съобщението на Европейската комисия предвижда само 60 % намаляване на емисиите до 2050 г.

Комисията твърди, че постигането на ревизираната цел за намаляване на емисиите, заедно със съгласувана политическа рамка в подкрепа на прилагането в различните сектори би направило европейската индустрия и предприятия „пионери“. Очаква се това да модернизира икономиката, предоставяйки иновации и конкурентно предимство, като същевременно гарантира сигурност и устойчивост на доставките на енергия и ползи за здравето. Многогодишната финансова рамка и Next Generation EU предоставят възможност за преход и растеж на икономиката едновременно. Според съобщението, интегрирането на действията в областта на климата в други фондове и програми и осигуряването на справедлив преход чрез Механизма за справедлив преход е от съществено значение.

За да осъществи повишената амбиция, на на 14 юли 2021 г. ЕК представи 14 законодателни акта от т.нар. пакет „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55), които представят вижданията на Комисията за постигането на повишената климатичната цел от „най-малко 55%“, в сравнение с равнищата от 1990 г., залагайки пътя към климатична неутралност до 2050 г. и отчитайки нуждата от принос от всички сектори.

Предложенията внасят изменения в европейското законодателство в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане. Те съчетават: използване на търговията с емисии в нови сектори и по-строго прилагане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии; по-разширено използване на възобновяеми енергийни източници; по-висока енергийна ефективност във всички сектори (в т.ч. стандартите за нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства); по-бързо внедряване на видове транспорт с ниски емисии заедно с разгръщане на необходимата инфраструктурата и горива; съобразяване на данъчните политики с целите на Европейската зелена сделка; мерки за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии, както и инструменти за опазване и разрастване на естествените въглеродни уловители.

Анализите, както на държавите членки, така и на ЕК, сочат, че преходът към ниско-въглеродна икономика ще изисква дълбоки икономически и социални трансформации. Това е преход към устойчиво развитие, който налага промяна на нашите начини на потребление, производство, работа и начин на живот. Според значителна част от държавите членки, без адекватна съпътстваща политика, този преход би имал значително неблагоприятно въздействие върху определени региони, сектори и домакинства и потенциално ще получи ниска подкрепа от гражданите поради скоростта и мащаба на промените, които изисква. За да бъде успешен преходът към ниско-въглеродно развитие, е необходимо да се гарантира, че той се извършва по приобщаващ начин, че е социално справедлив и че взема предвид притесненията на най-уязвимите.

Оценката на въздействието на ЕК към пакета сочи, че най-силно засегнати от цялостната трансформация ще бъдат най-бедните държави членки и граждани. Този факт подчертава нуждата от балансиран подход, гарантиращ социалната поносимост на всички мерки и действия, както и разглеждане на досиетата от пакета „Подготвени за цел 55“ в тяхната взаимовръзка.

 

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Механизъм за въглеродна корекция по границите (СВАМ)

Предложеният нов Механизъм разписва правилата за налагане на въглеродна такса на границата на вноса на определени продукти, произхождащи от трети страни, под формата на закупуване на сертификати за емисии. Основната цел на Механизма е ограничаване на европейските и глобалните емисии на СО2 както и осигуряване на допълнителни постъпления в бюджета на ЕС, предвид заявката на ЕК в обяснителния меморандум, Механизмът да бъде причислен към пакета собствени ресурси.

Важно е да се отбележи, че Механизъмът прогресивно ще замени безплатното разпределение на квоти на инсталациите в рамките на  Европейската система за търговия с емисии, които имаха за цел справяне с риска от изтичане на въглерод. Предлага се принципно различен подход – от директно подпомагане на индустрията в ЕС към облагане на внесените стоки. Не всички продукти, произвеждани от инсталациите обхванати от Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ), са включени в настоящия Регламент – съгласно Приложение 1 той се отнася за стомана/чугун, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий и др. производни на тях.

Първа фаза 2023-2025 г. – първоначалната или „преходна“ фаза цели събиране на данни за действителните въглеродните емисии във всеки сектор, без да се продават и купуват сертификати. През преходната фаза няма да се изисква верификация на данните, отчитайки нуждата от изграждане на верификационен капацитет.

През периода 2026-2035 г. вносителите ще декларират количествата присъщи на продуктите въглеродни емисии, както и ясна информация за методите, използвани за изчислението им. Стойността на сертификатите ще бъде определяна от ЕК на база средната цена на квотите в ЕСТЕ през седмицата преди вноса. Вносителите ще заплащат само за разликата в емисиите спрямо европейското производство. След 2036 г. Механизмът ще обхваща всички емисии от всички сектори.

В контекста на инициативата на ЕК за опростяване на законодателството в хода на преговорите България ще настоява да се търсят решения за ограничаване на тежестта при прилагането на Регламента, в т.ч. и за създаването на единен европейски регистър за деклараторите и сертификатите, който да се администрира от Европейската комисия. Предлага се и методика, по която ще бъдат определяни вложените емисии за отделните стоки. Предвиден е механизъм за приспадане на вече платените въглеродни такси в страната по произход от общия брой дължими сертификати.

Проектът на Регламент вменява и конкретни задължения за митническите органи на държавите членки – контрол; предоставяне на информация за стоките, декларирани за внос, и внасяните стоки, включително за преработените продукти в резултат на режим пасивно усъвършенстване и др.

Болшинството от държавите-членки настояват да не се прекратява безплатното разпределение на квоти и Европейската система за търговия с емисии да съществува успоредно с Механизма. Голяма част от държавите повдигат въпроси относно съответствието на новия механизъм с правилата на Световната търговска организация. При прилагане на предложения механизъм произведените в ЕС стоки за износ ще имат по-високи цени спрямо тези от трети страни, в които няма задължение за заплащане на емитирането на парникови газове.

От особена важност за България се явява запазването възможно най-дълго на разпределението на безплатни квоти в рамките на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) за индустрията и осигуряване на нейната конкурентоспособност. Механизмът за въглеродна корекция по границите трябва да бъде допълващ инструмент за защита срещу изтичането на въглерод, а не заменящ безплатното разпределение на квоти.

Отрицателни очаквания от приемането на решението на ЕС:

Очаква се Механизмът да увеличи производствените разходи, което ще се отрази силно негативно на конкурентоспособността на засегнатите сектори. Загубата на конкурентоспособност може силно да повлияе в посока деиндустриализация на Европа, а също така да увеличи изтичането на въглерод. Индиректно въздействие в значителен обем ще има и спрямо потребителите, които и без това ще понесат огромната тежест от прилагането на останалите законодателни предложения, част от пакета „Подготвени за цел 55“.

На национално ниво предложението за Регламент засяга не само малките и средни предприятия, но и големи структуроопределящи за икономиката предприятия, които не са в обхвата на инвестициите от структурните фондове на ЕС и няма национален механизъм за подпомагане на големи въглеродно и ресурсоемки производства. В макроикономически план прилагането на Механизма и свързаното с него прекратяване на безплатното разпределение на квоти по ЕСТЕ ще доведе до отрицатели последици за брутния вътрешен продукт и конкурентоспособността на българската икономика.

Въздействие върху основните засегнати производства:

Производство на алуминий:

Продуктите от алуминий са включени в Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите с мотива, че са силно податливи на изместване на въглеродни емисии. България не произвежда първичен алуминий, но има добре развита преработка на алуминий до крайни продукти. Първичният блок се внася предимно от трети страни. Налагането на допълнителен данък върху тази суровина, без изяснена структура и оценка от въвеждането на такси по веригите на преработка, ще направи българските производители неконкурентноспособни, не само спрямо трети страни, но и спрямо страни от ЕС, които имат собствен ресурс. Много трудно е на практика да се установи дали вносният алуминий е бил произведен чрез въглеродно-интензивна електрическа енергия или такава, произведена от алтернативни източници. Инвестициите в металургичната промишленост са дългосрочни и несъвместими с чести и непоследователни регулаторни промени.

В изрично становище Българска асоциация на металургичната индустрия се обявява за изключване на алуминия от пилотните сектори, като се запазят действащите до сега мерки за безплатно разпределение на квоти и компенсиране на индиректните разходи за СО₂ в цените на електроенергията.

Производство на цимент:

От гледна точка производството на цимент, основна предпоставка за функциониране на Механизма е да се запази безплатното разпределение на квоти по ЕСТЕ за подходящ преходен период, продължаващ до 2030 г. Следва да се гарантира напълно сравнима база на цената на CO₂, която покрива както преки, така и непреки емисии между доставчици на цимент от ЕС и извън ЕС. По-голямата част от предприятията за цимент в ЕС плащат цена за CO₂, с която практически не се сблъсква никой друг циментов завод в света. Всички допълнителни разходи, които не биха били покрити с подходящо ниво на Механизма, биха парализирали вече започнатите инвестиции.

Това всъщност ще се случи, когато секторът се сблъска с бързо нарастващ внос от страни извън ЕС и ще доведе до формиране на алтернативни бизнес модели, при които клинкерът, който е най-въглеродно интензивната част от цимента, ще започне да се произвежда извън Европейския съюз и да се внася за смилане в Европа. Влошаване на тези тенденции би довело само до значително по-високи емисии на CO2 в световен мащаб в допълнение към затварянето на производствени обекти в Европа, което вече се случва.

Производство на торове:

Законодателното предложение съдържа 4 групи минерални и химични торове, обект на облагане с такса за внос. Не е предвидена процедура, за облекчаване на износа на въпросните продукти. При съпоставка със статуса на производството на торове в България, планираният стимулиращ ефект на предложението спрямо местната торова промишленост е съмнителен. В България има два работещи завода за производство на торове. Производствените разходи непрекъснато нарастват, спрямо растящата цена на квотите по ЕСТЕ, и непрекъснатото увеличение на цената на природния газ, който в тази индустрия се влага като суровина. Износът на торове ще запази своята нерентабилност и при наличието на действащ Механизъм за въглеродна корекция по границите.

Внос на електрическа енергия:

Производството на електроенергия се разглежда в законодателното предложение отделно от материалните продукти. Прилагането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите спрямо електроенергийния сектор налага да се вземат предвид уникалните характеристики, които го отличават от базовите материали, включително методите за пренос на електроенергията посредством ограничени, монополни мрежи, както и широкия набор от технологии, използвани за нейното производство.

Изборът от страна на ЕК на секторите, включени в Приложение I, носи вреда на българската икономика.  Производствата на цимент, торове и на обработен алуминий в България ще пострадат от СВАМ, вместо да бъдат защитени, което, от своя страна, ще доведе до финансови и икономически загуби за българската икономика.

С особено внимание трябва да се разглеждат елементите в предложението, свързани със секторите, изложени на риск от изтичане на въглерод, с оглед запазване на конкурентоспособността на индустрията и предотвратяване на загубата на инвестиции. Още повече – като гранична държава-членка на ЕС, при влизане в сила на новите по-амбициозни правила България е изложена на по-висок риск, свързан с преместване на бизнеса в трети – съседни на България страни, закриване на работни места и негативен ефект върху икономиката като цяло.

 

Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета, изменяща Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, в това число в областта на морския и въздушния транспорт, пътен транспорт и сгради.  

В Рамковата позиция е посочено, че приоритет за страната ни в преговорния процес за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) е постигането на правилен баланс в изпълнението на целите за намаление на емисиите по разходо-ефективен начин при отчитане на националните особености (в това число и географски), стартовата позиция на държавите за постигане на целите, спазването на принципа за технологична неутралност, запазването на конкурентоспособността на българската индустрия, както и осигуряването на плавен и справедлив социално-икономически преход и плавно ограничаване на общото количество квоти за индустрията, което да доведе до цялостно намаляване на емисиите от секторите в Европейската схемата за търговия с емисии (ЕСТЕ) с -61% до 2030 г. в сравнение с нивата през 2005 г.

В тази връзка, страната ни ще се стреми в рамките на преговорите да постигне приемливи условия при ревизията на правилата за безплатно разпределение, в т.ч. показателите (разширяване на обхвата им до 2.5% годишно намаление (1.6% в момента)) и повишение на линейния коефициент за намаление (LRF) от 1,74 на 4.2% от 2024 г. Посочените предложения за показателите биха се отразили изключително тежко на някои сектори в страната. В тази връзка, България ще настоява целевите показатели да бъдат определяни на секторно равнище.

България ще настоява също правилата за определяне на показателите да отразяват реалния технологичен прогрес и потенциала за иновации в отделните индустриални сектори, както и предвидимостта на инвестициите.

Страната ни не приема въвеждането на ново изискване към операторите за доказване чрез енергийни одити на повишаване на ефективността, като по време на преговорите ще се стреми въпросите с енергийните одити да бъдат разглеждани само в предложението за преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност, а не да се припокриват с ЕСТЕ.

България се отнася позитивно към новите правила за използване на приходите от тръжни продажби на квоти – изискване за използване на 100% от приходите за климатични и енергийни цели, както и за справяне с негативните социални последици от прехода.

По отношение на Фонда за иновации, позитивно разглеждаме увеличението на размера на фонда  (от 450 до 650 млн. квоти), както и възможността за прилагане на Въглеродни договори за разлика (CCD). По време на преговорите ще настояваме за постигането на географски баланс при разпределение на проектите, така, че бъдат създадени достатъчно стимули, които да осигурят широко участие от всички държави членки.

Фондът за модернизация (ФМ) е приоритетен за България елемент, затова позитивно разглеждаме увеличението на процента на фонда от 2 до 2,5%, който трябва да бъде инвестиран в приоритетни инвестиции, въпреки, че във фонда се включват и Гърция и Португалия. Предвид, че ще се отдава по-голямо значение на възобновяемите източници и инвестициите в енергийна ефективност в транспорта, сградите, отпадъците и селското стопанство, считаме, че увеличението на ФМ е недостатъчно, за да отговори на действителните нужди на държавите членки. В хода на преговорите, България ще настоява за запазване на обхвата на ФМ с изключване само на  твърдите изкопаеми горива, а не всички (т.е. и на природния газ), както е в новото предложение. България ще се стреми да запази в максимална степен свободата да определя видовете национални проекти, които да получат финансиране.

Позитивно отчитаме новото изискване относно улавяне и използване на въглерод съгласно член 12, параграф 3б, изключващо задължението за връщане на квоти за емисии, които са считани за уловени и използвани (CCU), за да се свържат трайно химически в даден продукт, така че да не влизат в атмосферата при нормална употреба.

България подкрепя разширяването на СТЕ на ЕС с включването на емисиите от морския транспорт, като ще настояваме да се отчита развитието на преговорите в  Международната морска организация (IMO), както и развитието на останалото европейско законодателство, като това за устойчивите алтернативни горива и др. Към момента, България няма водоплавателни съдове, които да попадат в обхвата на схемата.

По отношение на авиацията и предложението за преустановяване на безплатното разпределение на квоти до 2027 г. се очаква то да има силно негативно отражение, предвид кумулативно отражение на останалите инициативи върху сектора. Комбинацията от постепенно премахване на безплатните квоти, премахването на квотите от специалния резерв, обвързващите въглеродни кредити за устойчиво авиационно гориво и таксите върху керосина, ще доведе до ощетяване на авиокомпаниите и значително оскъпяване на полетите, което, поради липса на друга възможност и изчерпване на резервите на българските оператови, ще бъде прехвърлено като допълнително натоварване към гражданите и бизнеса, ползващи услугите на авиационния транспорт. Това от своя страна ще доведе до отрицателно въздействие върху движението на хора, стоки и услуги, особено за периферните държави членки, като България. Така формулираните предложения на Комисията и едновременното въвеждане на всички мерки от пакета застрашават сериозно финансовата стабилност на авиокомпаниите и най-вече на малките и средните и ги изправят пред сериозната опасност да прекратят дейността си. Евентуални фалити на авиокомпании ще имат сериозно отрицателно въздействие върху снабдяването на бизнеса със суровини и продукти, както и върху туризма и икономиката като цяло. В допълнение предложението на Комисията се появява в период, когато авиационната индустрия продължава да изпитва огромни затруднения, причинени от пандемията от COVID-19, и натоварването ѝ със задължения, изискващи значителни финансови ресурси, могат да се окажат неизпълними.

Особено предизвикателство за нашата е създаването на отделна схема за търговия с емисии за секторите „сгради“ и „пътен транспорт“. Новата схема за търговия с емисии при жилищните сгради, предвид специфичните особености и характеристики на жилищния сграден фонд в страната (вид на собствеността, вид на строителството, техническо състояние на сградите, социален микс на собствениците), би довела до задълбочаване на социалното разделение и риск от невъзможност за поддържане на собствеността. Опасенията ни са свързани със същественото завишаване на тежестта за най-уязвимите групи от населението и създаването на допълнителна административна тежест. България ще настоява да бъде анализирано отражението на новата схема за сградите и пътния транспорт върху цените на продуктите, в т.ч. по отношение на административния товар, като се има предвид значителния брой на регулирани лица доставчици на горива. Ще изискаме точни критерии относно обхванатите горива и как ще се гарантира, че тези горива ще бъдат използвани само във въпросните сектори.

България трябва да има значително по-твърда позиция срещу разширяването на въглеродния пазар за пътния транспорт и сградите.

 

Предложение за  Регламент за създаване на Социален фонд за климата

Европейската комисия предложи Социален фонд за климата, който потенциално би могъл да набере 72,2 милиарда евро при текущи цени (или 144,4 милиарда евро с национално съфинансиране, виж по-долу), за да се изглади социалното въздействие на мерките, обявени като част от пакета за насочване намаление на емисиите с 55% до 2030 г. Финансовият пакет на фонда по принцип трябва да съответства на 25% от очакваните приходи от включването на сгради и автомобилен транспорт. Държавите-членки ще трябва да съфинансират, като използват още 25% от приходите, генерирани от новата СТЕ (следователно 50% от приходите, генерирани от новата СТЕ, ще бъдат използвани повторно, за да се изглади социалното въздействие на мярката).

Фондът ще бъде разпределен по държави в зависимост от редица критерии: Методът на изчисление за разпределяне на средства между държавите-членки се основава на поредица от критерии, включително: – дела на населението, изложено на риск от бедност, живеещо в селските райони (въз основа на по данни за 2019 г.); – емисии на въглероден диоксид от изгарянето на гориво от домакинствата (осреднено за годините 2016-2018); – процентът на домакинствата в риск от бедност с просрочени задължения (данни за 2019 г.); – общо население; – БНД на държавата -членка на глава от населението (данни за 2019 г.).

За да се възползват от механизма, държавите -членки ще трябва да разработят социални планове за действие в областта на климата – които биха били част от техните НЕКП.

Финансиране от Социалния фонд.

• Дейностите, които ще бъдат финансирани като част от тези социални планове за действие в областта на климата, ще трябва да бъдат от полза преди всичко за уязвими домакинства, уязвими микропредприятия или уязвими потребители на транспорт, по-специално за осигуряване на достъпни и устойчиви отопление, охлаждане и мобилност. Те трябва да възнамеряват да:
• подпомагат ремонти на сгради, особено за тези, които заемат сгради с най-добри резултати, включително под формата на финансова подкрепа или фискални стимули, като например приспадане на разходите за ремонт от наема, независимо от собствеността на съответните сгради;
• допринасят за декарбонизацията, включително електрификацията, отоплението, охлаждането и готвенето в сгради и интегрирането на енергия от възобновяеми източници, които допринасят за постигането на икономии на енергия;
• подкрепят публични и частни организации при разработването и предоставянето на достъпни решения за обновяване на енергийната ефективност и подходящи инструменти за финансиране в съответствие със социалните цели на фонда;
• осигуряват достъп до превозни средства и велосипеди с нулеви и ниски емисии, включително финансова подкрепа или фискални стимули за тяхното закупуване, както и за подходяща публична и частна инфраструктура, включително за презареждане и зареждане с гориво; за подкрепа относно превозни средства с ниски емисии се предоставя график за постепенно намаляване на подкрепата;
• предоставят безплатен достъп до обществен транспорт или адаптирани тарифи за достъп до обществен транспорт, както и насърчаване на устойчива мобилност при поискване и споделени услуги за мобилност;
• подпомагат публични и частни субекти при разработването и предоставянето на достъпни нулеви и с ниски емисии мобилни и транспортни услуги и възприемането на атрактивни възможности за активна мобилност за селски, островни, планински, отдалечени и по-слабо достъпни райони или за по-слабо развити региони или територии, включително по-малко развити градски райони.

За съжаление средствата в Социалния фонд за климата ще бъдат крайно недостатъчни за справяне със социалните последици от повишените цели на ЕС и на национално равнище.

Предприемането на допълнителни мерки за намаляване на емисиите, освен че ще доведе до повишаване на административното натоварване за публичния сектор, потенциално ще има необходимост от промени в начина на работа на операторите и производителите в засегнатите сектори, както и допълнителни инвестиции. Изпълнението на новите по-строги мерки също така ще доведе и до повишаване на цената на крайните продукти, произвеждани от инсталациите в рамките на ЕСТЕ. Важно е да се има предвид, че ЕСТЕ обхваща и инсталации произвеждащи електроенергия, което ще доведе до повишение цената на стоките и услугите, които не попадат в обхвата на ЕСТЕ, но при които стойността на ползваната електроенергия е ценообразуваща за крайния продукт.

Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г.

По отношение Резерва за пазарна стабилност (РПС) страната ни не подкрепя увеличението на скоростта за изтегляне на квоти от тръжна продажба в РПС като добър подход, отчитайки наличните дисбаланси на пазара на въглерод. Предложението е от особена важност за страната ни. Замяната на процента на квоти, които ще бъдат изтегляни в Резерва след 2025 г. от 12 на 24% от 2025 г. ще доведе до значително повишение на цените на квотите, което се очаква да рефлектира на национално ниво в загуба на конкурентоспособност на предприятията, изтичане на въглерод (България като периферна за ЕС страна е изложена на по-висок такъв риск) и изтичане на инвестиции, както и повишаване на цените на електроенергията, респективно повишаване на цените на крайните продукти.

България не подкрепя изменението в член 1, параграф 5, първа алинея от Решение (ЕС) 2015/1814, чрез което се прилага дерогация, така че до 31 декември 2030 г. процентите и минималното количество на квотите за поставяне в резерва в размер на 100 милиона да се удвоят. На практика целта на предложението е да се повиши цената на квотите чрез недостиг, което считаме, че не е удачен и правилен подход  и следва да се запази действия механизъм. На мнение сме, че е необходимо да се осигури достатъчно време за адаптация към по-строгите мерки за намаление на емисиите на инсталациите в ЕСТЕ, предвид настоящата цена на въглерода и нуждата от средства за модернизация на производствата или предприемане на други мерки за намаление на емисиите на парникови газове.

България счита, че разпоредбите на Резерва за стабилност на пазара, следва да бъдат развити по начин, позволяващ достатъчно гъвкавост за реакция при големи флуктуации в цената на квотите, отчитайки неговата цел – механизъм за подобряване на устойчивостта на системата към сътресения, а не за допълнително повишаване на амбицията.

 

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение

Целта за България, която ЕК предлага със законодателното предложение, е за намаление на емисиите на парникови газове за секторите транспорт, сгради, селско стопанство и управление на отпадъците с 10 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г. Такава цел ще е изключително трудно постижима без допълнителни инвестиции, активно включване и целенасочена политика на всички обхванати сектори. Целта, определена за България, за намаление на емисиите с -10 % в сравнение с 2005 г., ще е изключително трудно постижима.

Съгласно прогнозите в ИНПЕК за периода до 2030 г. по отношение на емисиите на парникови газове от категория Транспорт може да се заключи, че до 2030 г. се очаква незначително намаление с около  0.4% в сравнение с базовата за модела 2015 г. Частният автомобилен транспорт се очаква да нараства през целия период 2021 – 2030 г., както и да има лек ръст на железопътния транспорт.

Основният дял на емисиите в сектора е от автомобилен транспорт – леки  и тежкотоварни автомобили, а по отношение на вида гориво – от дизелово. При включване на транспорта в схема за търговия с емисии тя ще бъде насочена към доставчиците на горива в транспорта, което ще доведе до увеличение на цените на горивата. Това от своя страна ще рефлектира върху увеличение на цените на стоките и върху потребителите и бизнеса. Като гранична държава на ЕС, голям дял от емисиите в транспорта за България са от транзитния тежкотоварен трафик. За този проблем няма решение на европейско равнище, като е почти невъзможно постигането на намаления на емисии.

По отношение на емисиите на парникови газове от сектор Селско стопанство намаляването към настоящия момент е пряко следствие от общия спад на земеделието от 1988 г. насам. Значителното покачване на очакваните емисии на парникови газове в селскостопанския сектор с около 20% ще бъде резултат от очаквания ръст на сектора според прогнозата, предоставена от Министерството на земеделието, храните и горите. Данните в ИНПЕК показват, че не са планирани допълнителни мерки за намаляване на емисиите, генерирани в сектор Селско стопанство.

По отношение на сградите, в България масовото обновяване за енергийна ефективност е изключително затруднено предвид факта, че 97.6% от съществуващите жилищните сгради са частна собственост, като 96.5% са собственост на физически лица с различен социален микс. В многофамилните жилищни сгради често има домакинства, които не са в състояние да си позволят никаква допълнителна тежест върху бюджетите си за целите на обновяването на жилищната сграда.

Затруднено е изпълнението на новите цели за обновяване (заложени в предложението за изменението на Директивата за енергийна ефективност) и на всички сгради, притежавани от публични органи. Следва да се има предвид, че голямата част от собствениците на публични сгради не разполагат с необходимия финансов ресурс за такова структурно обновяване, тъй като могат да разходват средства единствено в рамките на утвърдени бюджети, които традиционно са силно рестриктивни към капиталови разходи за тази цел.

Новата схема за търговия с емисии при актуалното състояние на сградния фонд в България би довела до задълбочаване на социалното разделение и риск от невъзможност за поддържане на собствеността. Опасенията са свързани със същественото завишаване на тежестта за най-уязвимите групи от населението и създаването на допълнителна административна тежест.

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2019/631 относно определянето на по-строги стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и нови леки търговски превозни средства в съответствие с по-амбициозните цели на Съюза в областта на климата

По отношение на заложените в проекта на регламент цели към 2030 г. България счита, че тази свръхамбициозност в целите може да има негативен ефект както за автомобилната индустрия, която претърпя и без друго много загуби от началото на пандемията от Ковид-19, така и за работещите в сферата, които ще трябва да се преквалифицират или да останат без работа, и за потребителите, които в държава като България, трудно биха могли да си закупят автомобил с нулеви емисии, поради високата му стойност, както и да го поддържат. Ето защо считаме, че целите следва да останат непроменени и да се запази заложеното в действащото законодателство. По-нататъшното увеличаване на вече амбициозните цели от -37,5% до -55% за 2030 г. за леки пътнически автомобили и от -31% до -50% за 2030 г. за леки търговски превозни средства ще изисква дял от повече от 60% електрифицирани превозни средства при новите регистрации на автомобили средно за Европа. Смятаме, че такъв ръст на регистрация на електрически автомобили в страна като България е невъзможен.

В допълнение, високите пазарни дялове на електрифицирани превозни средства ще изискват добре развита инфраструктура за зареждане. Най-важната предпоставка за електрификацията на транспортния сектор е разширяването на обществената и частната инфраструктура за зареждане, която да е в синхрон с нарастването на пазара на електрически превозни средства. Само тогава подобни цели биха могли да бъдат реалистично постижими. В България зарядната инфраструктура към настоящия момент е все още слабо развита. В допълнение, рязкото покачване на цената на електроенергията също е фактор, който отблъсква потребителите.

Новопредложените в проекта на регламент цели от -100% CO2 от 2035 г. реално водят до фактическата забрана на двигателите с вътрешно горене. Този екстремен сценарий е реалистичен само при идеални обстоятелства, когато технологиите, инфраструктурата, приемането на пазара и възобновяемата енергия се подобрят рязко в цяла Европа. Тук следва да се отчете и социалният фактор, свързан с намаляване на работни места поради преструктуриране на сектора. Следователно тази необходима скорост на трансформация би довела до свръх натиск както по отношение на потребителите, така и по отношение на структурни промени в нашата страна.

 

Преразглеждане на  Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

Комисията предлага да се определят обвързващи цели за държавите -членки да увеличат нетните си емисии на въглерод в сектора на земеползването и горите между 2026 и 2030 г. Общият сектор на земеползване, включително селското стопанство, трябва да бъде неутрален по отношение на климата като цяло до 2035 г. С поставените нови цели нетните емисии на въглерод в ЕС трябва да достигнат -310 милиона тона еквивалент на CO2 до 2030 г., което е +15% в сравнение с днешните премахвания (които комисията оценява на 268 милиона тона CO2 годишно). Ще остане редица „гъвкавости“, като например да се позволи на една страна, която не постига успех, да закупи „отстраняване на въглерод“ от държави-членки, които са надвишили своите национални цели.

Необходимо е да бъдат отчетени и националните специфики при определянето на общата рамка и индивидуалните цели. Основните притеснения са свързани със застаряването на горите в България, поради което целите трябва да бъдат установени по справедлив и прозрачен начин, като същевременно да отчитат настоящия и бъдещ капацитет за поглъщане, както и нуждите на биоикономиката. При определянето на целите трябва да се вземе предвид възрастовата структура на горите и целите за опазване на биологичното разнообразие, особено очакваното въвеждане на строга защита в първичните и вековните гори в Европа, както и негативните ефекти от природни бедствия. Важно да се запазят гъвкавостите между сектор ЗПЗГС и секторите извън схемата за търговия с емисии.

Изключително важно е създаването на достатъчно стимули в селското стопанство за увеличение на поглъщанията на парникови газове от земеделските земи. Намаляването на емисиите в сектор селско стопанство е исторически и технически по-трудно, още повече, че основните мерки за намаляване на емисиите на парникови газове са свързани с прилагането на Общата селскостопанска политика. Предвид целта за увеличаване на поглътителите от сектор ЗПЗГС е необходимо да се извършат анализи във връзка с очакващото се увеличено търсене на  горска биомаса като възобновяем източник за производство на енергия, както и въздействието на кръговата икономика по отношение на продуктите от дървесина (употребата на дървесина в строителството, мебелната промишленост и др.)

Относно мониторинга и отчитането на парникови газове в сектора ЗПЗГС нашата страна изразява притеснение от задължителните изисквания за прилагане на по-висок метод на изчисление на емисиите, както и използването на пространствени (сателитни и/или коориднатни) данни за отчитане на емисиите. От друга страна, от изключително значение за събирането на необходимите данни е България да има национална горска инвентаризация.

 

Предложение за промяна на Регламента за споделяне на усилията

Комисията предлага да се увеличи целта за 2030 г. до 40% намаление на емисиите в сравнение с нивата от 2005 г. Запазва се системата от обвързващи национални цели. Новите национални цели за намаляване, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г. в сравнение с 2005 г., са следните: -Германия: -50% (усилията, понастоящем възложени от Регламент 2018/842: -38%); -Австрия: -48% (-36%); -Белгия: -47% (-35%); -България: -10% (-0%); -Кипър: -32% (-24%); -Хърватия: -16,7% (-7%); -Дания: -50% (-39%); -Испания: -37,7% (-26%); -Естония: -24% (-13%); -Финландия: -50% (-39%); -Франция: -47,5% (-37%); -Гърция: -22,7% (-16%); -Унгария: -18,7% (-7%); -Италия: -43.7% (-33%); -Ирландия: -42% (-30%); -Латвия: -17% (-6%); -Литва: -21% (-9%); – Люксембург: – 50% (-40%); -Малта: -19% (-19%); -Холандия: -48% (-36%); -Полша: -17,7% (-7%); -Португалия: -28,7% (-17%); -Чехия: -26% (-14%); -Румъния: -12,7% (-2%); -Словения: -27% (-15%); -Словакия: -22,7% (-12%); -Швеция: -50% (-40%).

Разпределението се основава на предишния метод (БВП/глава на населението плюс корекция според изискванията на преразпределението на усилията). Като горна граница за отделни национални цели е зададена максимална цел от 50% или максимум 12 процентни пункта. Съществуващите гъвкавости спрямо СТЕ на ЕС и сектора на земеползването останаха до голяма степен непроменени.

 

Преразглеждане на Директивата за енергийна ефективност

 Комисията предлага да се увеличи целта за енергийна ефективност до 36% за крайно потребление на енергия до 2030 г. (в сравнение с 32,5% в момента). Що се отнася до сградите, Европейската комисия иска да види повече усилия в публичния сектор, който представлява 5% от крайното потребление на енергия в ЕС. По този начин предложеното преразглеждане включва задължение за този сектор да намали потреблението на енергия с 1,7% годишно. Очаква се също така държавите-членки да ремонтират поне 3% от общата площ на сградите, принадлежащи на всички нива на публичната администрация всяка година (не само на министерски сгради).

Измерението на енергийната бедност също се взема предвид в предложението на Комисията. Всъщност Европейската комисия иска да изисква от държавите -членки да гарантират, че определен дял от спестяванията на енергия е насочен към уязвимите потребители, хората, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища. Според комисията делът на усилията да бъдат насочени към най -неравностойните общности ще отразява дела на населението, принадлежащо към тази категория във всяка държава -членка.

 

Преразглеждане на Директивата за възобновяема енергия

Комисията предлага да се увеличи целта за възобновяема енергия до поне 40% до 2030 г. в сравнение с 32% в момента. Текстът не включва обвързващи национални цели. Предложеното преразглеждане съдържа редица подцели, включително обвързващо 13% намаление на въглеродния интензитет на транспортното гориво и 1,1% годишно за отопление и охлаждане. Примерна 1,1% годишна цел се прилага за промишлеността и има подобна необвързваща цел за 49% използване на възобновяема енергия от сгради до края на десетилетието. Биоенергията, коята сега е 60% от енергията, класифицирана като възобновяема, ще остане важна, но критериите за устойчивост на дървесната биомаса ще бъдат затегнати. Няма да има „забранени зони“, където извличането на дървесина за биоенергия е забранено. В съответствие с Водородната стратегия на ЕС има подцели за възобновяеми водород и синтетични горива: 2,6% за възобновяеми горива от небиологичен произход в транспорта и 50% възобновяем дял в потреблението на водород за промишлени процеси.

 

Преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергия

Европейската комисия предлага нова дефиниция на данъчната основа от 1 януари 2023 г. Данъчното облагане на енергия ще се основава на енергийното съдържание (изразено в €/GJ) на енергийни продукти и електроенергия, а не на обемите, които се консумират, както е в момента. Обхватът на директивата се разширява, като включва енергийни продукти или употреби на енергия, които преди са били извън данъчната рамка на ЕС. Преразглеждането премахва и националните изключения за замърсяващи горива, като дизела в селското стопанство, и прекратява данъчните облекчения за изкопаемите горива в енергоемките индустрии. Друга ключова мярка е, че керосинът, използван като гориво в авиационната индустрия, и мазутът, използван в морската индустрия, вече няма да бъдат напълно освободени от данъчно облагане за пътувания в рамките на ЕС. Текстът също така рационализира прилагането на намалени ставки, оставяйки много по-малко място за държавите-членки да определят ставки под минималните, с изключение на по-чиста енергия. Текущите минимални ставки са определени през 2003 г. и никога не са актуализирани, за да отразяват текущите цени. Сега те ще бъдат индексирани към инфлацията всяка година.

Текстът предвижда предпазни мерки за домакинства с ниски доходи, които например биха могли да бъдат компенсирани от повишено данъчно облагане върху изкопаемите горива, използвани за отопление под формата на достъп до финансиране за нисковъглеродни и енергийно ефективни стоки и уреди. Освен това държавите-членки ще могат да решат да освободят уязвимите и бедните домакинства от данъчното облагане на горива за отопление и електричество.

Източник: КНСБ, https://knsb-bg.org/index.php/2022/03/09/paketat-fit-for-55-kakvi-predizvikatelstva-ni-ochakvat-zaradi-zelenata-sdelka/