На 2 и 3 декември в град Банско приключи серията обучителни семинари, засягащи темите за европейското и национално законодателство в областта на околната среда, зелената икономика, зеленото предприемачество и системите за управление на околната среда в предприятията от селското стопанство. Около 30 участници присъстваха в зала, а онлайн се включиха над 40 души през двата дни на събитието.
Организатор бе Сдружение „Младежки форум 21 век“, а семинарите са част от проект B2.6D.11/01.07.2019 “Подобряване на управлението на околната среда от МСП, управлявани от младежи“ (EnvironmentYou), финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и националните фондове на страните, участващи в Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А „Гърция-България 2014-2020“. Основна цел на проекта е да подпомогне изграждането на екологично отговорна бизнес култура сред младите хора в трансграничния регион. Обект на обученията бяха млади предприемачи в земеделието; собственици, управителни или персонал на микро, малки или средни предприятия, регистрирани или работещи на територията на трансграничния регион с Гърция; студенти или ученици от професионални гимназии в региона.
На 2 декември лектор по темата „Законодателството в областта на околната среда и въвеждането на системи за управление на околната среда – предизвикателства и възможности за МСП, управлявани от млади хора” бе Огнян Атанасов, Национален секретар на КНСБ, Отдел „Безопасност и здраве при работа. Екология“.
„Ще настояваме зелените работни места да бъдат по-качествени и по-добре платени, а хората, които губят работата си по време на зеления преход да имат алтернативата да заемат точно такива нови работни места“, каза Атанасов, и допълни, че ЕС има мисията „никой да не остане зад борда“.
Основни акценти на лекцията националното и международно законодателство в областта на екологията, както и събитията, определящи пътя на бъдещите промени като срещата на COP 26 в Глазгоу, отражението на Зелената сделка върху сектора на земеделието, оперативните програми, касаещи България, кръговата икономика.
Огнян Атанасов разясни и стратегическите цели за адаптация към изменението на климата – изграждане на институционален капацитет, повишаване на осведомеността и изграждане на устойчивост чрез укрепване на инфраструктурата, защита на природния капитал и др. Лекторът заяви обаче, че 90% от фирмите в България не са предприели никакви подобни мерки.
В хода на семинара Атанасов представи напълно актуално проучване на изследователски център, публикувано на 2 декември – „Нагласи и предизвикателства при реализиране на европейския зелен пакт в България“. 78 на сто от хората в България осъзнават проблема с климатичните промени и заявяват отговорно отношение. Част от данните, които сподели лектора са, че 41% от българите пазаруват по-малко хранителни продукти, които не са от местни производители, 37% са заявили, че пазаруват стоки с по-малко съдържание на пластмаса в опаковките, 27 на сто купуват органично произведени храни, едва 7% пък са ползвателите на възобновяеми източници на енергия.
Една от съществените точки на лекцията бяха възможностите за финансиране на сектор „Земеделие“. Според Националния план за възстановяване и устойчивост 480 млн. лева ще бъдат насочени към „Устойчиво селско стопанство“. Те се разпределят за по-ефективно използване на водите и за Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, посочи Атанасов.
Програмата за икономическа трансформация се състои от два фонда, уточни лекторът – „Растеж и иновации“ и „Зелен преход и кръгова икономика“. Вторият фонд предлага възможности за финансиране на Малки и средни предприятия с цел изграждане на инфраструктура, закупуване на съоръжения, разходи за труд и за технологии. Подкрепа ще бъде оказана и по отношение на развитието на кръгова и нисковъглеродна икономика, представляваща оптимизация и внедряване на екологични решения и технологии с цел достигане до по-ниски нива на емисии.
На семинара на 3 декември заместник-председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ и Президент на Сектор „Земеделие“ в Европейската федерация на синдикатите от земеделието, храните и туризма Валентина Васильонова запозна участниците с темата „Зелена и кръгова икономика, еко-иновации и зелено предприемачество”.
Васильонова заяви: „Секторът на земеделието е основата на основите“. Тя каза, че разбирането за сектора като архаичен и изискващ нискоквалифициран труд е клише, тъй като в него се развиват висши технологии, симбиоза между наука и приложно поле. „Здрава храна, здраво общество, здрава икономика“ – така Васильонова обясни ролята на земеделието за бъдещото социално-икономическо развитие. И допълни, че е съществено екологията, а и Зеленият договор, да бъдат осмислени като възможност за нови висококвалифицирани работни места.
„Парите, които са приети по европейската финансова рамка са достатъчно, стига да бъдат използвани с разум“, каза още лекторът.
Ключови въпроси по време на семинара бяха стратегията „От фермата до трапезата“, сред основните цели на която са справедливата възвръщаемост в хранителната верига и увеличаването на биологичното земеделие; слоганът „Мисли глобално – действай локално“, призоваващ към смяна на парадигмата и поемане на действия на местно ниво, които дават решения на глобални проблеми; програмата „Хоризонт Европа“, която има заложен бюджет до 2027 г. в размер на 100 млрд. евро, а целите ѝ са свързани с опазването на чистотата на почвите и световния океан, изграждането на „умни градове“ и адаптиране към климатичните промени.
Според Васильонова „младите хора са на дневен ред“, тъй като те са мобилни, толерантни и с грижа за бъдещето на планетата.
Присъстващите в зала и включилите се онлайн задаваха въпроси и коментираха. Атанас Севов – декан на Факултета по агрономство към Аграрния университет в Пловдив, изказа мнението, че такъв тип форуми са много полезни, защото хората трудно разбират откъде да получават такава информация, а по време на семинара тя е систематизирана, така че директно може да бъде използвана, а и същевременно се популяризират тенденциите за развитие на ЕС. Ландшафтният архитект Никола Попкостадинов каза, че семинарът е повдигнал интересни теми като програмата „Хоризонт Европа“, в която той вижда голямо поле за развитие, както на общините, така и на местни предприятия. Изказва надежда за създаване на по-природосъобразна среда в своята община Гоце Делчев, която да бъде началото на по-качествено развитие на градовете в региона. В залата присъстваха и ученици от Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Гоце Делчев. Те споделиха, че изучават немалко от темите, обсъдени по време на семинар за „Зелена и кръгова икономика, еко-иновации и зелено предприемачество”, а в програмата им е включен предметът „Аграрна политика“, в който разглеждат и актуалното европейско законодателство в областта.
Участниците в двата обучителни семинара получиха сертификати за участие.
