Изберете страница

 

Променя ли се ситуацията с равнопоставеността на пазара на труда и ескалират ли различията между поколенията в условия на пандемия. Тези въпроси бяха обсъдени на национална конференция, посветена на междупоколенческата равнопоставеност в условията на COVID-19. Тя се състоя онлайн на 11 март и бе инициирана и организирана от д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, председател на Комисията по равнопоставеността, семейството, жените и децата (КРСЖД) към КНСБ и член на Икономическия и социален съвет (ИСС) III група.

Във форума, организиран по повод отбелязването на Международния ден на жената и открит от д.ик.н. Янка Такева, се включиха над 60 участници. Сред тях бяха д-р Иван Кокалов , вицепрезидент на КНСБ, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България, Лидия Шулева, зам.-председател на ИСС, Валентина Дейкова – национален координатор за учене на възрастни и ръководител на проект „Националните координатори в изпълнение на Европейската програма за учене на възрастни“, Величка Микова – национален секретар на КНСБ, Виолета Иванова – научен секретар в Института по социални и синдикални изследвания при КНСБ, представители на КРСЖД и на регионалните съвети на КНСБ от страната, Красимир Попов – заместник-председател на СБУ, областни и общински председатели на СБУ, директори на образователни институции, представители на неправителствени организации, експерти от Централата на СБУ и др.

Поставянето на темата за многоаспектните измерения на междупоколенческата равнопоставеност е идея на д.ик.н. Янка Такева за работа в дългосрочен план. Темата е високо оценена и от Европейския синдикален комитет по образование, чийто член е г-жа Такева, и е включена в неговите приоритетни политики.

Равнопоставеността е в основата на ефективната приемственост между поколенията и е определяща за устойчивото развитие на обществото и неговия икономически просперитет. Пандемията от COVID-19 изостри съществуващите проблеми и постави пред непознати предизвикателства междугенерационните отношения в национален и в европейски аспект, което налага и провеждането на аналитични изследвания.

Приветствия към участниците отправиха д-р Иван Кокалов и Зорница Русинова и споделиха своите становища по темата. Основен лектор в конференцията бе доц. Антоний Гълъбов от Департамент „Политически науки“ на Нов български университет, който чрез своята презентация „Междугенерационната равнопоставеност в условията на пандемията от COVID-19“ проследи дълбоките промени, настъпили в резултат на ковид пандемията върху развитието на българското общество, и очерта основни аспекти на неравенството между половете и поколенията на пазара на труда, както и насоки за тяхното преодоляване.

По време на форума свои доклади и становища представиха Величка Микова, Виолета Иванова и Валентина Дейкова.

Конференцията е и стъпка в посока постигане на конкретни резултати, които Европейската комисия цели да осъществи до 2030 г. за преодоляване на редица проблеми, свързани със социалните неравенства; равнопоставеността при заплащането между мъжете и жените; ограничаването на относителния дял на младите хора, които не учат и не работят; разширяването на обхвата на обучението за възрастни; запазването и създаването на нови устойчиви работни места, като част от компенсаторните политики на страните членки на ЕС за възстановяване качеството на живот и условията за социална реализация на следващото поколение граждани на Европейския съюз след края на пандемията.

Заключителният документ от форума ще бъде предоставен на институциите с цел разработване на политики за преодоляване на негативните последици от междупоколенческата неравнопоставеност.

Сред направените изводи бе, че година след избухването на пандемията нейните социални и икономически последици могат да окажат дългосрочно въздействие върху равенството между половете, забавяйки постигнатия напредък и потенциално увеличаване на жени под прага на бедността не само в България, но и по Европа и света.

Пандемията от COVID-19 е особено тежка за работещите на първа линия. Лекари, медицински сестри, социални работници, учители, търговските работници — професии, по-често упражнявани от жени — се оказаха на предната линия на пандемията. Именно тези професии бяха най-силно изложени на риск от заразяване и опасност за живота. В здравеопазване и социални грижи жените са 78% от наетите лица, 62% са в търговията, 82% в образованието, но наред с това те са недостатъчно представени в ръководството и в процесите за вземане на решения.

Ключовите тенденции за измерване неравнопоставеността на пазара на труда показват забавяне на постигнатия напредък под въздействие на COVID-19.

– Степента на заетост се счита за ключов социален показател за аналитични цели при изучаване на развитието на пазарите на труда. След като през последните години се отчита увеличаване на присъствието на жените в платения труд, в края на 2020 г. бележи намаление. Коефициентът на заетост (15-64 г.) на жените достига до 64.1% през четвъртото тримесечие на 2020 г., при 65.2% същия период на 2019 г. От началото на 2020 г. разликата в коефициента на заетост между мъжете и жените нараства от 8.3% до 9.3%, което съобщава за по-бавно възстановяване на равнището на заетост при жените.

– За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с около 60 хил., от тях 41 хил. са жените или повече от 2/3. Това показва непропорционалното въздействие на пандемията върху трудовата заетост. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности с доминиране на женската заетост . За годишен период общото намаление на наетите лица в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – е с 22 хил., като от тях 68% са жени, в „Преработваща промишленост“ – с 21 хил., от тях 72% са жени, в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 9.2 хил. , като 94% са жени.

Безработицата при жените е с по-ниски нива в сравнение с тази на мъжете, но при жените се наблюдава по- ускорено нарастване. За годишен период увеличението е с  повече от 20 хил., докато при мъжете е с 15 хил. лица. Равнище на безработица при жените е от  2%, след като същия период на 2019 г. е от 3.8%.

– Нараства броят на младежката безработица (15-29г) с близо 9.3 хил. лица и в края на годината е вече около 40 хил. Нивата достигат до 9.3%, след като същия период на 2019 г. е от 6.7%. Отново по-силно изразено е нарастването на броя на младите безработни жени с около 5.1 хил. лица, и вече са близо 16 хил. безработни, при около 11 хил.  в края на 2019 г.

– Около половината от безработните жени са продължително безработни (т.е. са безработни от 1 и повече години).

Все още няма данни за 2020 г., за да се оцени въздействието на Covid-19 за различията в заплащането. Средните европейски нива за разликата в заплащането между половете  е също от  14.1% през 2019 г., като тенденция е към свиване, след като през 2010 г. е 15.8% (с изключение на публична администрация, отбрана, социално осигуряване). Въпреки всеобщата положителна тенденция, има големи разлики в самия ЕС, като разликата в заплащането между половете варира от 3,3% в Румъния до 21,7% в Естония.

Очакванията от последиците от COVID-19 са за задълбочаване на различията в заплащането, въпреки прилаганите политики насочени за запазване на заетостта и доходите, както и допълнителните плащания на заетите на първа линия. Тези тревожни факти водят до по-висок риск от финансова нестабилност и несигурност в живота на жените, с дългосрочни последици за техните пенсии. Неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите  на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефектитвното използване на  трудовия потенциал.

Припомнено бе, че в навечерието на Международния ден на жената ЕК публикува предложението си за Директива относно прозрачността на заплащането. Тази Директива е необходима за да се ускори напредъкът към равенство на заплащането. КНСБ подкрепя ЕКП и се застъпва за необходимостта от нови инструменти, които да подобряват Директива. В този си вид тя ограничава одитите на заплатите и плановете за действие до организации с над 250 служители. Позволява на работодателите да определят кои работни места могат да се сравняват, когато става въпрос за еднакво заплащане за работа с еднаква стойност. Позовава се на „представители на работниците“, вместо на профсъюзи, които ще отворят вратата за фалшиви съюзи, създадени от шефове, и дори „представители на работниците“, избрани от шефовете.

Жените също поемат по-голяма част от тежестта у дома, предвид затварянето на училищата и детските заведения. В условията на изолация върху жените падат грижите за семейството, помощта на децата в ученето, грижата за възрастни хора. Работа от вкъщи и липсата на възможност да съвместяват трудовия и семейния живот води до двойно натоварване. Според последното проучване на Eurofound процентът на работещите от вкъщи в България вече е нараснал до 30%, а през 2017 година е бил около 3%. В структурен план по възраст, тя е по силно изразена при младите хора, ( 18-34 г) за около 34.7% , докато тези над 50+ са едва 25.1%. За сравнение с ЕС това разпределение е съответно 42.9% на 30.4%.  КНСБ призовава за по-бързо транспониране на Директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, като се подчертае че работата от дома не е алтернатива на грижите за децата.

Наблюдават се случаи, при които жените доброволно напускат, защото не могат да споделят двете отговорности – семейство – работа. Съществуват големи различия между жените и мъжете с малки деца под 12 години в опита да съчетаят двете отговорности. Жените смятат, че е по-трудно от мъжете да се концентрират върху работата си поради семейни отговорности (съответно 29% срещу 11%) и посочват по-често от мъжете, че семейството им пречи да отделят време за работа (26% срещу 7%, съответно). Данните са отново на Eurofound.