Изберете страница

Работници в половината от държавите-членки на ЕС са лишени от законоустановената минимална заплата заради тяхната възраст, професия или защото са с увреждания, показва оповестено днес изследване на Европейската конфедерация на труда.

Най-често работниците получават под минималната заплата заради възрастова дискриминация. Проучването е показало, че в 9 държави се приспада до 70% от реалната ставка за лица под 21 години.

В други страни пък има дискриминация срещу сезонни работници, работещите от дома, моряци или трудещи се хора с увреждания. Такъв е случаят в Португалия, например, където хората с увреждания могат да получават само половината от законоустановената минимална заплата.

Под установената минимална заплата за страната получават младежите в Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия, Румъния. В Кипър, Франция, Германия, Гърция, Унгария има дискриминация спрямо домашните работници, в Малта спрямо моряците.

Констатациите на ЕКП се основават на заключенията от проверки на Съвета на Европа за нарушения на правото на справедливо възнаграждение и оценката на въздействие на ЕК по предложената от нея директива за адекватните минимални заплати.

Документът на Комисията гласи, че вместо да улеснят достъпа до пазара на труда, вариациите на законоустановената минимална заплата „могат да изострят съществуващите неравенства за уязвимите групи работници“.

ЕКП настоява да се въведе забрана за изключения от законоустановените минимални работни заплати, включително да има ставки под минималните, които според Съвета на Европа в различни случаи нарушават стандартите за правата на човека.

Зам.- генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: „Фундаменталната концепция за минимална заплата се подкопава в цяла Европа чрез вратички в закона, които позволяват на големите предприятия да третират младите хора, жените и работниците мигранти като евтина работна ръка. Вместо да помогнат на най-уязвимите в обществото да започнат работа, тези изключвания от законоустановената защита на минималната заплата помагат за поддържането на бедността. Тези работници вършат една и съща работа, плащат еднакви данъци, храната и наемът им струват еднакво, така че няма основание да им плащат по-малко“.